Каква е политическата идеология на Цветан Цветанов?!

Каква всъщност е политическата идеология на Цветан Цветанов, чрез която се опитва да повлияе на обществения мироглед?
Все пак да дадем няколко фронта за размисъл, при които политическата му философия не само се отдалечава от социалния живот в страната, но се отдалечава и от актуалните потребности в ценностен вид. Напоследък публичните му изяви придобиха честотен заряд, а ролята на Европейското просвещение по линия на политическия му проект амплитудно варира от “човекът е добър” до “човекът е зъл”. Съвремието налага безкомпромисни качествени условия, за да се наречеш модерен и по тази линия в задължение адаптивен. Адаптивен към нуждите в политическите кризи или пък адаптивен към стремежа за благополучие на населението като цяло. Параграфите в този контекст не фигурират в устройството на Цветанов, изхождайки от изразените кухините в административно и презентативно отношение. Сърфирайки подробно из ресурсите със свободен достъп на “Републиканци за България”, на всеки ъгъл можем да се натъкнем на лозунги под формата на цели, но същественото “КАК” ще се осъществят тези линии, тъй като в “Евро-атлантически център за сигурност” със затруднение се достига до разшифроването на изповядваните ценности, остава основната неяснота, чието свойство предопределя легитимността.
Връщаме се на лансирания демократизъм. В режим на представителна демокрация как ще задоволи гражданските искания и изисквания – чрез графитиране в най-тъмната част на преките си създатели или пък чрез акции, сочещи към деморализация и разделение на официализирани структури, каквато стойност не се открива в учредителните документи на “Републиканция за България”.
Томислав Дончев говори за доверието в публицистично предаване тази седмица, като факторът “доверие” следва да отчитаме като най-обективното ключово обстоятелство. Следвайки тази важност със забележителност, каква равносметка бихме могли да отразим след хлъзгавото интерпретиране на минали и свършени ситуации с определен статус “приключили”, та от позиция на днешната нужда да се злоупотребява с хипотетично предложение при акция с вече безвъзвратен характер.
“Аз щях да напусна ПП ГЕРБ по-рано, ама…!; “Аз стопирах тази схема, ама…!”
Автентичните политически представители не извършват действия под условия, както в случая.
За какъв управленски образ да приемем Цветан Цветанов, който безцеремонно се отрече от практиката на лидерството?! Лидерството, което е част от демокрацията, и което лидерство в етичния си вид приема черти на ориентираност към хората и социална отговорност.
Преди да достигнем до действителна възможност от управленски анализ на тази пробна демонстрация се сканират организационни стагнации, чиято диагностика е с методологична обремененост от интериорен политически климат в миналото.
Почеркът на Цветан Цветанов и до днес не избледнява в град Хасково. Но нито една политическа партия не заслужава подобни кадрови средства с облик на управленска разпуснатост и нерв за деформация на социално-икономическата същност.

инж. Станислава-Владимира Станкова