Купуването и продаването на гласове СА престъплениЯ!

Императивното предизборно постановление “Купуването и продаването на гласове е престъпление” наближава своя пик на актуалност. Граматическата грешка е налице при съгласуването на подлозите със сказуемото, тъй като съдържанието е от два подлога, от което следва сказуемото да бъде в множествено число. Коректно е и двете части на сказуемото да са в множествено число, и глаголната, и именната част. Доц. Борислав Георгиев, български езиковед, семиотик, езиков антрополог и публицист, аргументирано представя и научно отчита това отклонение от правилата в българския език.

Дори да проследим и друга логика, при която подлозите приемат семантична интегралност, е редно да се направи разлика между поезия и проза, както и задълбочен анализ относно дружността между “купуването” и “продаването”.  Макар че комбинираната координацията между двете деяния е приложима, действията се характеризират с обособеност на извършване, като наказателната отговорност се причислява двустранно.

Друг момент от предизборния период е грешката “химикал” – “химикалка” при разяснителните съобщения на ЦИК за начина на гласуване. Химикалът е получен по химически път препарат в първото си значение, както и пълнител за писане, зареден със специално мастило при второто си значение, докато химикалката е приспособление за писане, в което се поставя химикал. 

Грешките не спират дотук и пренасянето отива на национално и партийно ниво.

Главен удар в област Хасково идва от Областна администрация Хасково с областен управител Стефка Здравкова. Произлизащото от администрацията невербално публикуване е позор, яростна неграмотност, с позволено системно погазване на българския език в среда на социалност, докато се пише за история аудиторно, миналото на областта, важни пандемични новини, както и за цялата губернаторска дейност. Сигналите за деянията са множество, включващи безразборно поставяне на запетаи, пълни членове, запълващи празнините по езикова грамотност, дръзко разцепване на сложните съюзи, празничните дни се потъпкват с малки букви, форматирането е непонятно понятие, възвратните притежателни местоимения се поставят непланомерно, членуването е безидейно, не се прави разлика между проценти и души, и изреждането продължава с продължителност в обем при правилата в българския език. 

Неграмотността на служителите към Областна администрация Хасково е фундаментален признак за разрушаването на репутацията на администрацията, както и на областта като цяло. Оттук произлиза и логичният въпрос по какви критерии се избират и назначават служители, както и с каква отговорност, тъй като една публично проявена неграмотност пробужда съмнение за коректността на цялата дейност, и дали тя се извършва непочтено, по същата линия на потъпкване на правилата? Оскверняване на историята, но и унижение към бъдещето е да се позволява представянето на работен процес с подобен неграмотно подходен маниер. Всичко това със съмнителната марка за прозрачност, легитимност и законност на работния процес, и то под ГЕРБА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. 

Примери, представени по-долу в галерията.

 

Преминаването продължава към Община Хасково, която се развихри при честването на Деня на Хасково. Далеч от подхранването, култивирането и развитието на младите чрез институционален пример, община Хасково за пореден път доказа, че е изпразнила басейна като среда от ерудити, социално отговорни общественици и елит с доказани компетенции и реализирани мисии. Огромният плакат за Деня на Хасково безсрамно стоеше разпънат в централната точка на града, но и с поразяваща неграмотност, а именно – “8 ми септемрви”. 

Проф. Владко Мурдаров, български езиковед и преводач, разяснява тази недопустимост пред БНТ, като посочва как се изписват датите. След като се пишат дати и името на месеца е изложено с дума, няма никакво основание за добавки в посока на свободните съчинения. Коректното изписване е 8 септември – Ден на Хасково.

 

Въпрос с изключителна важност е защо и с какъв мотив ГЕРБ Хасково погазва и Устава на ПП ГЕРБ?
Чл.7. Основните цели на партия ГЕРБ, са да съдейства за:
4. Утвърждаване на духовните, моралните и културните ценности на българина.

Как би се реализирал приоритет “Образование” при ефектив на такава неграмотност по управленските етажи?

Поредният политически екземпляр в същата посока е БСП, при която буквата Б от абревиатурата носи лексикалното “българска”, а нейните членове демонстрират любовта към България чрез използването на национални символи и знаци, най-вече в социалните мрежи. Но зашеметяването идва от дълбоката противотежест между разпространената българска националност и царящата неграмотност в публикациите, забелязани в мрежата от област Хасково, именно от политически организатори и членове на партията. Следи ли отговорният орган на БСП за покритието и изпълването със съдържание на слогана “Бъдеще за България”, тъй като на негов фон се вихри неграмотност и неуважение към българския език, респективно към примера, традициите, културата, хората, историята и просветното наследство на страната. Забелязват се преки атаки срещу министър-председателя на Република България Бойко Борисов, но каква стойност носят те пред електората, когато се поднасят на избирателите чрез погазване на българската граматика? 

Примери:
“Днес е поредния ден в който Борисов прави своя джип-тур.”
И да, премиера каза, че воюваме, но пропусна да отбележи, че основния ни враг е липса на…”
“Премиера можеше спокойно да каже, че я удължават до 04.04.”

Търси се още по-голяма отговорност, когато се говори от първо лице множествено число, тъй като позицията е говорителска от трибуната на общността. 

Пример:
“Можем ли да си отговорим с какво ни се подобри живота?” 

Когато се говори за инвестицията в образованието от същата тази трибуна, а написаното е далеч от образователния езиков ценз, става ли дума за демагогия? Какъв е този социално-възпитателен характер при наличието на установените отклонения? 

Пример:
“…почти 60 охранителя на обект…”

Ето как и с какво неуважение към клиенти и език се отнася и бизнесът в Хасково, канейки отново в заведенията. 

Пример:
“Скъпи приятели, след това безкрайно очакване, най-после дойде момента, в който ще Ви посрещнем отново.”

Съставът от немислимото драскане върху националните традиции и култура е в наличие, а бримките намират все по-голяма площ за откриване, докато тялото на националния досег продължава да изпитва групировката от натегачи при приемния вход към общественото нравоучение.

инж. Станислава-Владимира Станкова